И шефът на Риксбанк има проблеми с етиката
Председателят на " Риксбанк " Стефан Ингвес и заместничката му Сесилия Скингсли са имали директни вложения в бумаги на шведски компании, чиито облигации е купувала шведската централна банка по програмата си за поддръжка на националната стопанска система. Това е застъпване, което, съгласно някои специалисти по нравственос, не би трябвало да се разрешава.
И господин Ингвес и госпожа Скингсли са имали акции във фирми, чиито корпоративни дългове отговарят на изискванията за придобиване по проекта за покупка на активи, които шведските централни банкери пуснаха предходната година, демонстрират предоставените наскоро на Народното събрание заявления на двамата банкови ръководители. Техните инвестиции са главно в обществено търгувани компании и в портфейлите на всеки от тях те са били в размер на към половин милион шведски крони (58 хиляди щ. долара). Ингвес е единственият почитан банкер, съобщил за смяна на вложенията си в акции през последните две години. Другите четирима членове на шест-членния ръб на " Риксбанк " или нямат финансови активи или са заявили инвестиции във взаимни фондове.
Разкритията за търговски покупко-продажби с акции към този момент доведоха до оставките на двама шефове на клонове на Федералния запас през септември и провокираха задълбочена вътрешна инспекция на етичните правила на щатската централна банка, приключила с смяна на разпоредбите и забрана на сходен вид действия.
Наредбите на " Риксбанк " не не разрешават инвестиции в акции. По оценка на специалисти, шефовете на шведската институция би следвало да се подчиняват на сходни на американските ограничавания, защото собствеността на бумаги в обособени компании не е задоволително по етични аргументи. Нормалният метод по-скоро е те да имат право да влагат само във фондове с диверсифицирани портфейли и подобаващи по дълготрайност интервали, в които да не могат да продават добитите акции.
Подробности за акционерните инвестиции на висшестоящи шефове на " Риксбанк " огласи в началото шведският ежедневник " Свенска дагбладет ". В тази връзка представител на централната банка насочи въпросите на публицистите към надзорния Генерален съвет, който следи активността на институцията.
Председателката на съвета Сузане Еберстейн изясни, че бордът единствено дефинира рамката и критериите за покупките на корпоративни облигации и че двамата ръководители не са взели участие непосредствено в решението кои тъкмо компании ще бъдат обхванати. Госпожа Еберстейн добавя, че сега съществуващият етичен режим се преразглежда и зародилият казус може да бъде включен в тази проверка.
По-голяма част от акциите на Ингвес и Скингсли са в шведски компании с огромна пазарна капитализация и капиталов рейтинг. Точно те извършват критериите на програмата за покупка на активи на " Риксбанк " в размер на 700 милиарда крони, в която през 2020-а бе включен и корпоративен дълг. Централната банка към този момент е " напазарувала " облигации, издадени от някои от тези корпорации (включително автомобилният колос " Волво ", телекомуникационната група " Телиа " и производителят на хартия " Свенска селулоза " ) и би могла да добави и други в листата преди да изтече крайния период на деяние на схемата в края на тази година.
Сегашният устав на " Риксбанк " предлага на чиновниците да се въздържат от вложения в " кредитни институции, разрастващи активност в Швеция, или в компании, включени в същата корпоративна група ".
Тези правила обаче не са задоволително безапелационни, по оценка на икономисти. Те предлагат членовете на борда на централната банка да имат право да влагат спестяванията си във фондове или в слепи тръстове и по този метод да избегнат самостоятелни акции или облигации. Подобни условия елементарно биха могли да се включат в съществуващите етични правила на " Риксбанк ".
И господин Ингвес и госпожа Скингсли са имали акции във фирми, чиито корпоративни дългове отговарят на изискванията за придобиване по проекта за покупка на активи, които шведските централни банкери пуснаха предходната година, демонстрират предоставените наскоро на Народното събрание заявления на двамата банкови ръководители. Техните инвестиции са главно в обществено търгувани компании и в портфейлите на всеки от тях те са били в размер на към половин милион шведски крони (58 хиляди щ. долара). Ингвес е единственият почитан банкер, съобщил за смяна на вложенията си в акции през последните две години. Другите четирима членове на шест-членния ръб на " Риксбанк " или нямат финансови активи или са заявили инвестиции във взаимни фондове.
Разкритията за търговски покупко-продажби с акции към този момент доведоха до оставките на двама шефове на клонове на Федералния запас през септември и провокираха задълбочена вътрешна инспекция на етичните правила на щатската централна банка, приключила с смяна на разпоредбите и забрана на сходен вид действия.
Наредбите на " Риксбанк " не не разрешават инвестиции в акции. По оценка на специалисти, шефовете на шведската институция би следвало да се подчиняват на сходни на американските ограничавания, защото собствеността на бумаги в обособени компании не е задоволително по етични аргументи. Нормалният метод по-скоро е те да имат право да влагат само във фондове с диверсифицирани портфейли и подобаващи по дълготрайност интервали, в които да не могат да продават добитите акции.
Подробности за акционерните инвестиции на висшестоящи шефове на " Риксбанк " огласи в началото шведският ежедневник " Свенска дагбладет ". В тази връзка представител на централната банка насочи въпросите на публицистите към надзорния Генерален съвет, който следи активността на институцията.
Председателката на съвета Сузане Еберстейн изясни, че бордът единствено дефинира рамката и критериите за покупките на корпоративни облигации и че двамата ръководители не са взели участие непосредствено в решението кои тъкмо компании ще бъдат обхванати. Госпожа Еберстейн добавя, че сега съществуващият етичен режим се преразглежда и зародилият казус може да бъде включен в тази проверка.
По-голяма част от акциите на Ингвес и Скингсли са в шведски компании с огромна пазарна капитализация и капиталов рейтинг. Точно те извършват критериите на програмата за покупка на активи на " Риксбанк " в размер на 700 милиарда крони, в която през 2020-а бе включен и корпоративен дълг. Централната банка към този момент е " напазарувала " облигации, издадени от някои от тези корпорации (включително автомобилният колос " Волво ", телекомуникационната група " Телиа " и производителят на хартия " Свенска селулоза " ) и би могла да добави и други в листата преди да изтече крайния период на деяние на схемата в края на тази година.
Сегашният устав на " Риксбанк " предлага на чиновниците да се въздържат от вложения в " кредитни институции, разрастващи активност в Швеция, или в компании, включени в същата корпоративна група ".
Тези правила обаче не са задоволително безапелационни, по оценка на икономисти. Те предлагат членовете на борда на централната банка да имат право да влагат спестяванията си във фондове или в слепи тръстове и по този метод да избегнат самостоятелни акции или облигации. Подобни условия елементарно биха могли да се включат в съществуващите етични правила на " Риксбанк ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ